Жената и тракторът

манифест на Боряна Росса















Много жени с един трактор, САЩ, 00-те

Търся жена с трактор. Моля, изпратете снимка на трактора.
(български народен кибер-фолклор)

Доколкото животът в това общество представлява в най-добрия случай абсолютна скръб, на нас, съзнателните гражданки и граждани, не ни остава нищо друго, освен да разпорим и изкормим всяка една идея и да танцуваме с тежки обувки върху нейния разлагащ се труп. Жената и тракторът – защо тази секси двойка се използва като карикатура на равноправието между половете? Всички мъже, които кичат стените на мръсните си шофьорски стаички с плакати на жени, рекламиращи трактори, или най-малкото „Хилти“, мислят, че мокрите путки по света мечтаят да им го ръгне трактор (или най-малкото „Хилти“). Явно идентифицирайки себе си с трактори, мъжете – и не само шофьорите - вероятно смятат, че не са достойни за красавиците, които се снимат с трактори, затова ги гледат на стената, докато си бият поредната злобарка. И си мислят колко невъзможно е да се съвкупят с жената от плаката, защото двойката - Той (припознаващ се като „Тракторът“) и Тя – жената от снимката, никога няма да се срещнат. Ето това прави двойката трактор/жена наистина карикатурна.
Но от друга страна, ако помислим за трактора „есенциалистки“, ще ни извади очите фактът, че той има конструкция не на голям хуй с изпъкнали вени и изтичащи от него телесни течности, а на машина, която помага във фермерската работа. В трактора се влиза, запалва се двигателят и се подкарва по предназначение.
Мъжете шофьори (и не само те), не могат да отрекат, че векове наред жените, заедно с мъжете и децата, са работили както в дома си, така и извън него – на Тракторското поле. Единици превилигировани женски особи са имали и имат възможността да не правят нищо, нито в къщи, нито на полето, освен да се надсмиват над неща, които не разбират – като например връзката между жената и трактора. Фалшиво пригласяйки на мъжете си шофьори, (които всъщност изгарят от желание да им го засмуче някоя яка трактористка, а не досадната им благоверна, която по цял ден не излиза), тези жени допринасят за експлоатацията и недооценаването на работещите жени, и особено на тези, които са дръзнали да яхнат трактор, да разглобят и сглобят компютър или да станат системни администратори.
Но „нежните цветя в саксия“ са всъщност малцинство, така че не е необходимо да им се обръща повече внимание. Важни са жените „на полето“, където тракторите се използват, а не се гледат на картинка.



















Чехословашка мода за трактористки, 60-те

Механизацията на земеделския труд в някои патриархални семейства в България не засяга жените. Те да „копат“ с мотиката, защото де се е чуло и видяло жена да кара кола, а камо ли трактор. Заради тази причина, тези „копачки“ имат възможност само за ниски доходи, защото са принудени да работят в нискоквалифицирани отрасли на земеделието или само в семейната градина. Естествено за много от тях връзката „жена/трактор“ изглежда също толкова абсурдна както за „шофьора-чекеджия“, защото шофирането е „мъжка работа“, не е за жени. За „копачките“ жените, които правят такива неща, като да си играят с машини, са курви, щото се ебат с „тракторите“ - с други думи с мъжете, които демонстрират на полето своите „трактори“. Не случайно си показват „срамотиите“ по плакатите.

Разликата между жената, която „копа“ в градината и тази, която си седи в къщи е само в това, че от първата се изисква да върши работа - не механизирана, тежка, физическа, ниско платена, и да се съгласява с подмятания от сорта на: „жените имат по-малък мозък, затова не могат да карат трактори, нито пък да сглобят компютър“; а другата не върши работа, защото й харесва да я мислят за същество с „половин“ мозък. Другата важна разлика между „цветята в саксия“ и „копачките“, е че „копачките“ са значително повече. Те са мнозинството жени – на село, в града – навсякъде. Те са работещи и експлоатирани.
Кои са жените с тракторите? Кои са тези жени, които не само „позират с тракторите“, но и ги използват? Това са жените, които са разбрали, че ако не му бръкнат на „трактора“ в душичката, ще живеят един мизерен, вторичен и нискотехнологичен живот. Ниската технологичност в наше време е синоним на изостаналост – лична, материална и държавна. Достъпът до технологии, тяхното висококвалифицирано използване и най-важното – СЪЗДАВАНЕ - е синоним на широки възможности и самостоятелност.

Затова връзката жена/трактор е не само логична, но и жизнено необходима. Това се отнася както за жените, така и за мъжете, които не биха се задоволили с нещо по-долно от една опитна и потентна трактористка, на която „големият и страшен трактор“ не вдъхва ужас, а творческо вдъхновение!

ДАЙТЕ ТРАКТОРА НАСАМ!